Abstract: This article[i]  reviews the process of Europeanization of Insolvency Law, which started with Council Regulation (EC) 1346/2000 and nowadays continues with the European Commission’s Proposal for a directive on insolvency, restructuring and second chance. The analysis is focused on the legal and economic basis, obstacles and conducive circumstances and aims to answer the question whether insolvency law at EU level is worthwhile, necessary and achievable.

Процесът на същинска европеизация

През 2014 г. Европейската Комисия прие Препоръка за нов подход към фалита и несъстоятелността на предприятията^[ii]. Документът е насочен към създаване на гаранции, че независимо от местонахождението си в ЕС, жизнеспособните предприятия, които изпитват финансови затруднения, ще имат достъп до национална правна уредба, която им дава възможност да се преструктурират на ранен етап, за да се предотврати изпадането им в несъстоятелност, което е в интерес както на кредиторите, така и на служителите, собствениците и икономиката като цяло. Препоръката има за цел също така да насърчи даването на втори шанс на почтените предприемачи, изпаднали в несъстоятелност и хармонизирането на националните правни уредби относно неплатежоспособността. В тази връзка Комисията посочва общи минимални стандарти относно правната рамка на преструктурирането и опрощаването на задълженията. Длъжниците следва да имат достъп до процедури, даващи възможност за преструктуриране на предприятията и дълга преди изпадане в несъстоятелност, така че да бъде запазена дейността и едновременно с това да бъдат защитени интересите на кредиторите. Процедурите следва да са гъвкави и не винаги да предвиждат намеса на съд или назначаване на синдик. С цел улесняване на преговорите, следва да се предвиди възможност за временно спиране на индивидуалните принудителни действия срещу имущество на длъжника. С Препоръката се установяват и минимални изисквания към плановете за преструктуриране, както и защита за ново финансиране и втори шанс за почтените предприемачи. Държавите членки са приканени да приложат принципите, определени в препоръката, в 12-месечен срок от датата на нейното публикуване.

След приемането на Препоръката на ЕК за нов подход към фалита и несъстоятелността на предприятията, са извършени две оценки на изпълнението, съответно през 2015 и 2016 г.^[iii]. Прегледът показва, че  Препоръката  е осигурила полезен общ стандарт, върху който да се фокусират държавите-членки,  провеждащи реформи в областта на несъстоятелността. Същевременно, актът на Комисията не е довел до желаното въздействие от гледна точка на съгласувани промени във всички държави-членки, с които би се улеснило оздравяването на предприятия с финансови затруднения и би се предоставил втори шанс на предприемачите. При по-голямата част от държавите-членки се установява само частично изпълнение на Препоръката, дори и при тези, които са започнали да провеждат цялостни реформи в материята на несъстоятелността^[iv]. Обяснение на ситуацията би могло да се намери в естеството на използвания правен инструмент, тъй като препоръките, за разлика от другите източници на производното право на ЕС, нямат правнообвързваща сила за държавите-членки. Но най-съществено препятствие пред бързата хармонизация на правото по несъстоятелност, остават различията в правните традиции и трайно възприетите от държавите-членки специфични процедури, свързани с несъстоятелността и способите за нейното предотвратяване.

Изложеното до тук подчертава важността на новата инициатива на ЕК в материята на несъстоятелността –  предложението за Директива на Европейския Парламент и на Съвета относно рамки за превантивно преструктуриране, предоставяне на втори шанс и мерки за повишаване на ефективността на процедурите за преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива 2012/30/ЕС[v]. Проектът е продължение на политиките относно преструктурирането, несъстоятелността и предоставянето на втори шанс, стоящи в основата на Препоръката на Комисията за нов подход към фалита и несъстоятелността на предприятията от 12.03.2014 г., но вече с помощта на обвързващ инструмент под формата на директива, с която се определя минимална хармонизирана рамка в материята.

За да се постигне хармонизация, без да бъдат засегнати добре функциониращи процедури в отделните държави-членки, предложението за директива отчита съществуващите национални уредби и обмислено и предпазливо въвежда основни общи положения под формата на принципи или, когато е необходимо и възможно –  под формата на подробни правила. За държавите-членки е оставена възможността да изберат начина, по който да постигнат заложените в предложението за директива цели и стандарти, в това число – да направят само минимални изменения в съществуващите уредби. Като цяло, предложението се стреми да минимизира намесата при изграждането на общоевропейска рамка на производствата по преструктуриране и несъстоятелност и да я предвиди само в тези пунктове, в които е установено, че държавите-членки няма да успеят поотделно да постигнат сближаване на своите законодателства.Основната цел на предложението е да се намалят най-значимите пречки пред свободното движение на капитали, произтичащи от разлики в националните модели за преструктуриране и несъстоятелност. Целта е във всички държави-членки да бъдат въведени ключови принципи относно превантивното преструктуриране и предоставянето на втори шанс, както и мерки за повишаване на ефикасността на различните видове процедури по несъстоятелност, чрез намаляване на продължителността на производствата и свързаните с това разходи, и подобряване на качеството на правораздавателната дейност.

Хармонизирани възможности за ранно преструктуриране

По-специално, предложението за директива предвижда задължение за държавите-членки да гарантират, че компаниите и предприемачите разполагат с достъп до инструменти за ранно предупреждение относно финансовите затруднения, както и с достъпна информация относно процедурите, които могат да бъдат използвани за установяване на състоянието на неплатежоспособност и за ранно преструктуриране, с цел запазване на предприятията. В тази връзка може да се раглежда и правилото, установяващо задължение на държавите-членки да ангажират по подходящ начин  управителите на предприятията, така че при опасност от несъстоятелност те да действат с необходимата грижа за предотвратяване на несъстоятелността.

Основната част от предложението за директива е посветена на задължителните параметри на рамките за превантивно преструктуриране. Последните могат да включват една или повече процедури, според особеностите на конкретната държава-членка. Следва да се гарантира, че длъжниците, които прибягват до производства за превантивно преструктуриране, ще запазват пълен или поне частичен контрол върху имуществото и ежедневното управление на стопанската си дейност. Съответно – не е задължително във всички случаи да бъде назначаван специалист в областта на преструктурирането с акт на съдебен или административен орган.

Предложението за директива установява минимално-необходимата информация, която следва да бъде включена в плановете за преструктуриране, представени за утвърждаване от съдебен или административен орган. За облекчаване на процедурите, държавите членки са задължени да изготвят примерен план за преструктуриране, достъпен онлайн. Що се отнася до приемането на плана за преструктуриране, държавите-членки трябва да гарантират възможност за всички засегнати кредитори да гласуват по плана, като установят мнозинство за приемане на плана от всеки клас не повече от 75 % от размера на вземанията или интереса. Държавите-членки също така могат да предоставят право на глас и на засегнатите притежатели на капитала в търговските дружества. В предложението за директива са разписани ясни правила в кои случаи плановете стават обвързващи за страните, ако са утвърдени от съдебен или административен орган и при какви условия може да бъде утвърден план, който не е приет от всички класове кредитори. При всички случаи държавите-членки следва да гарантират, че решението за утвърждаване на план за преструктуриране може да бъде обжалвано.

Инструменти за намаляване на дълга и ново финансиране

С цел улесняване на преговорите с кредиторите, длъжниците трябва да могат да се възползват от спиране на производствата по индивидуално принудително изпълнение, ако и до степента, в която такова спиране е необходимо, за да се подкрепят преговорите по плана за преструктуриране. Държавите-членки следва да предвидят гаранции, че при последващи процедури по несъстоятелност, сделките, осъществени във връзка с преговори по план за преструктуриране, утвърден от съдебен или административен орган, няма да попадат в обхвата на правилата за недействителност на действия и сделки, по причина че увреждат кредиторите.

Съответно място в предложението за директива е отделено за новото финансиране и междинното финансиране на предприятията във финансови затруднения, което държавите-членки следва да насърчават и защитават по подходящ начин. По-специално следва да се гарантира, че  новото и междинното финансиране не се обявяват за недействителни, поради това че увреждат кредиторите на несъстоятелността в контекста на последващи процедури по несъстоятелност, освен ако тези сделки не са осъществени недобросъвестно или чрез измама.

По отношение на опрощаването на задълженията се предлага единен задължителен срок от не повече от три години, след който неплатежоспособните предприемачи могат да получат пълно опрощаване на своите задължения. Установяват се и общи стандарти относно достъпа до опрощаване, възможните ограничения на достъпа, автоматичното настъпване на опрощаването, както и задължение на държавите-членки да гарантират, че ограниченията за упражняване на стопанска дейност за неплатежоспособните предприемачи, ще отпадат с настъпването на ефекта на опрощаване на задълженията.

Компетентни и подготвени професионалисти в производството по несъстоятелност

 Що се отнася до същинските процедури по несъстоятелност, предложението за директива се ограничава да регулира само институционалния аспект на несъстоятелността. Установява се задължение на държавите-членки да осигурят подходящо първоначално и последващо обучение на членовете на съдебните и административните органи, които разглеждат въпроси в областта на преструктурирането, несъстоятелността и предоставянето на втори шанс, както и да създадат условия за разглеждане на тези процедури по ефикасен начин и в кратки срокове. Подобен ангажимент за държавите-членки е предвиден и във връзка със специалистите по преструктурирането, несъстоятелността и предоставянето на втори шанс. Те следва да получават първоначално и последващо обучение, за да се гарантира, че упражняват правомощията си ефективн, безпристрастно, независимо и компетентно по отношение на страните.

От краткия преглед на предложението за директива е видно, че в обхвата на акта попадат само процедурите за превантивно преструктуриране на предприятия с финансови затруднения, опрощаването на задължения на физически лица-предприемачи, с цел предоставяне на втори шанс за стопанска дейност и някои мерки за повишаване на ефикасността на тези процедури и на производствата по несъстоятелност.

Както ясно е посочено и в преамбюла на обсъждания документ, директивата не хармонизира основните аспекти на несъстоятелността, като например правилата относно условията за образуване на производство по несъстоятелност, общата дефиниция за несъстоятелност, реда на вземанията и отменителните искове. Многообразието от правни системи на държавите членки по отношение на производствата по несъстоятелност и въздействието на правото по несъстоятелност върху други, свързани области от националното право, като например данъчно, трудово или социалноосигурително право, се посочват като непреодолимо за сега препятствие пред сближаването на законодателствата в областта на търговската несъстоятелност.

Въпросите на несъстоятелността на физическите лица – потребители също не са обхванати от задължителните норми на предложението за директива. Същинските процедури по несъстоятелност и потребителската несъстоятелност остават области, за хармонизирането на които европейският законодател, държавите-членки, правната наука и практиката предстои да извървят още дълъг път.

In fine

Европеизацията на правото по несъстоятелност протича в изключително динамична среда. От една страна потребността от пълноценно функциониращ вътрешен пазар, от по-голяма правна сигурност и ефикасност на правосъдието, както и небходимостта от ограничаване на случаите на forum shopping, катализират процесите по хармонизация. От друга страна, аргументи от сферата на правните традиции и конкуренцията на регулаторни компетентности между държавите-членки и ЕС, заедно с противоречивите понякога интереси на сцената на европейския законодателен процес, затрудняват сближаването на законодателствата. Можем да заключим, че европеизацията на производството по несъстоятелност е процес повече еволюционен, отколкото революционен. Желаното ниво на съвместимост и сходство между националните правни системи, регулиращи случаите на финансови затруднения на търговците и потребителите, ше стане възможно при постигане на съответна степен на зрелост на общия пазар, при изграждане на обща култура на оздравяване и при готовност на националните правни системи да прилагат хармонизираното право по несъстоятелност.

Д-р Нели Маданска

[i]  Статията е представена за първи път в рамките на  Национална научна конференция “10 години България в Европейския съюз – въздействие върху развитието на публичните политики и законодателството”, 10 ноември 2017 г.,  Нов български университет

[ii] C(2014) 1500 final, 12.03.2014 г.

[iii] Оценка на изпълнението на препоръката на Комисията от 12.03.2014 г. за нов подход към фалита и несъстоятелността на предприятията, 30.9.2015 г.

http://ec.europa.eu/justice/civil/commercial/insolvency/index_en.htm

[iv] У нас, в изпълнение на ангажиментите на България, произтичащи от членството в ЕС, бе приета новата част Част пета на ТЗ – „Производство по стабилизация на търговец“, Дв. бр. 105 от 30.12.2016 г., в сила от 1.07.2017 г.

[v] COM(2016) 723 final