20 Apr 2018

Diana Asenikova on the authority to represent the company and the limits on the powers of the organs of the company which can be relied on as against third parties

Има въпроси от правното положение на търговските дружества, които са  решени с ясни и относително рядко променяни норми и на пръв поглед не са от категорията спорни или проблемни. Въпреки това практиката периодично подновява дискусите по тези въпроси, което е симптом, че всъщност ясното не е толкова ясно, а безпротиворечивото  има нужда от обсъждане и осмисляне. Такъв е случаят с представителството на дружествата, когато представителните им органи се състоят от две и повече лица.  Особена практическа стойност има този въпрос в хипотезите, при които в устройствените си актове или с решения на собствениците на капитала, дружествата са установили

ограничения за  сключване на сделки от определен вид или на определена стойност.

Поставя се въпросът дали и до каква степен е допустимо въвеждане на разпределение на представителните функции или ограничение на представителната власт на отделните участници в колективния огран, което да е противопоставимо на третите лица. В статията си За ограниченията на представителната власт в хипотезата на множество представители в капиталово търговско дружество, Диана Асеникова предлага разрешение на спора, основано на езиково, систематично, историческо и телеологично тълкуване на националното и европейското законодателство.

Във фокуса на изследването са нормите на чл. 141 и чл. 235 ТЗ, отнасящи се съответно до представителството на дружествата с ограничена отговорност и акционерните дружества. Авторът разглежда текстовете в контекста на обстоятелството, че чрез тях е транспонирана във вътрешното ни право Първа директива 68/151/ЕИО на Съвета от 9 март 1968 за съгласуване на гаранциите, които държавите-членки изискват от дружествата по смисъла на член 58, втора алинея от Договора, за защита на интересите на съдружниците и на трети лица, с цел тези гаранции да станат равностойни на цялата територия на Общността (кодифицирана с Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г.) и подчертава необходимостта от

уредба и тълкуване в духа на Европейското дружествено право.

Директивата има за цел да създаде гаранции за безпроблемното функциониране на общия пазар, в т.ч. и относно  бързината и сигурността на търговския оборот. Това налага установяването на императивни норми относно органите на управление на дружествата и валидността на извършените от представителните органи правни действия.  Националното законодателство може да даде възможност дружеството да се представлява от няколко лица, които да действат заедно, или дружеството да се представлява от едно лице, в отклонение от правилото, че се представлява от повече лица, но тази възможност следва да е установена в закона, представителството следва да е предвидено изрично в учредителния акт на дружеството и да е оповестено по надлежния ред. При това, касае се за общата представителна власт на органите на дружествата, а не и за предметната (за отделни сделки или действия) представителна власт.

Някои от по-важните изводи в статията, за които са ангажирани стабилни аргументи :

„Предметните ограничения на представителната власт са напълно несъвместими с бързината и сигурността, които са емблематични за търговското право ценности“.

„Съдържанието на представителната власт на органния представител …….не се определя от волята на представлявания, а от предвидения в закона императивен модел.“

Начинът на представляване на дружествата като  обстоятелство, подлежащо на вписване в търговския регистър, „не се отнася до предметното съдържание, а до персоналното разпределение на представителната власт в нейната пълнота между органните представители – всеки поотделно, всички заедно, всеки съвместно с някой друг..“.

Авторът завършва убедително с извода, че ограниченията на представителната власт на лицата, участващи в състава на представителните органи на управление на капиталовите търговски дружества, са непротивопоставими на трети лица и не подлежат на вписване в търговския регистър, когато тези ограничения са от предметен характер – за определен вид или на определена стойност сделки.

Diana Asenikova, On Restrictions of Representative Power in the Case of Multiple Representatives in a Capital Company, Commercial Law, № 2/2017, ISBN 08616892