Regulation (EU) 2015/848 on insolvency proceedings and the competences of Insolvency Practitioner
Abstract: This article presents the legal framework of the insolvency proceedings with cross-border elements under Regulation (EU) 2015/848 and its impact on the legal status and competences of the insolvency practitioners.
Считано от 26 юни 2017 г. на територията на ЕС се прилага Регламент (ЕС) 2015/848 на ЕП и на Съвета от 20 май 2015 г. относно производството по несъстоятелност (преработен текст). Регламентът бе приет на основата на анализа на 10-годишния период от приложението на Регламент (ЕО) 1346/2000 и като израз на политиките на ЕС насочени към разрешаване на проблемите на трансграничната несъстоятелност, посредством надлежно признаване и координиране на националните процедури. Новият единен европейски акт в областта на несъстоятелността инкорпорира разрешения, произтичащи от вече установена практика на Съда на ЕС, както и модерни подходи, въвеждащи нови институти, в резултат на развитието на правната мисъл и практиките в отделните държави-членки.
Приложно поле
Разширяването на приложното поле на европейските правила относно несъстоятелността е първата важна промяна в режима на производството по несъстоятелност [1] с трансграничен елемент, която Регламент (ЕС) 2015/848 въвежда. Освен класическите производства по несъстоятелност, обхванати до сега от Регламент (ЕО) 1346/2000, държавите-членки ще могат да посочат в Приложение А към Регламент (ЕС) 2015/848 и редица други процедури, които да попадат в обхвата на новия регламент по несъстоятелност. Новите процедури могат да включват действия по предпазване или оздравяване на длъжника още на етап, в който съществува само вероятност от неплатежоспособност, както и в случаите на debtor in possession [2]. По отношение на тези нови производства, следва да е предвиден контрол от съд във форма според националната уредба. Те следва да са публични, колективни, т.е. – да обхващат широк и предварително неограничен кръг кредитори, а освен това следва да се ползват с изпълнителна сила.
______________________________________________________________
Тази промяна дава възможност актовете, постановяване в специфичните производства по предпазване, преструктуриране или оздравяване на предприятията, по уреждане на дълговете на физически лица и потребители, които държавите-членки прилагат като свои национални процедури, да се ползват от ефекта на незабавното и безусловно признаване в други държави членки.
______________________________________________________________
В контекста на сега действащия модел на производството по несъстоятелност у нас, разширяването на приложното поле на европейските правила относно несъстоятелността доведе до нови функции и правомощия на синдика, в случаите, в които е назначен като доверено лице в производството по стабилизация. Това е така, защото новата процедура по стабилизациа, ередена в част V ТЗ е съответно посочена в приложенията към Регламент (ЕС) 2015/848. Като последица от това, доверените лица се ползват от всички възможности да упражняват правомощията си и на територията на други държави членки, когато е налице териториална или функционална връзка.
Основната привръзка при определяне на международно компетентния съд, остава центърът на основните интереси на длъжника[3]. Новото се състои в разгръщането на дефиницията на този специфичен за регламента термин, с добавяне на елементи, целещи да елиминират по възможност в най-голяма степен противоречията в тълкуването, както и заобикалянето на правилата за компетентността и т.нар. forum shopping.
______________________________________________________________
Един от инструментите за постигане на тази цел е новото правило, според което, в срок от три месеца от преместването на седалището на дружеството в друга държава-членка, то няма да може да се ползва от презумпцията по чл. 3 от Регламент (ЕС) 2015/848, че неговият център на основните интереси съвпада с регистрираното седалище. Освен това – въвежда се задължение за националния съд да събира доказателства и да извършва служебна проверка на международната си компетентност. В решението за откриване на производството по несъстоятелност съдът следва да се произнесе изрично по посочената процесуална предпоставка за редовност на производството по несъстоятелност (чл. 4 от Регламент (ЕС) 2015/848). Произнасянето по компетентността може да бъде обжалвано, в т.ч. и от международни кредитори.
______________________________________________________________
Назначаване и освобождаване на синдика
По отношение изискванията към лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици, реда и условията за назначаване и освобождаване, отговорността и обхвата на правомощията им, Регламентът безпротиворечиво установява правото на държавите членки сами да уреждат тези въпроси. За първи път, обаче, в чл. 2, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2015/848 се дава дефиниция на термина синдик за целите на уредбата. Прави впечатление, че този специфичен орган на производството по несъстоятелност се дефинира от европейския законодател чрез правомощията, които националнота уредба му предоставя. Правомощията са изброени изчерпателно в текста, но регламентът не поставя изискване да съществуват в полза на синдика постоянно, едновременно и кумулативно. Сред тях са проверката и приемането на вземанията, осребряването на имуществото от масата на несъстоятелността, управлението на масата на несъстоятелността, упражняването на контрол върху дейността на длъжника. Посочено е и правомощието да представлява колективния интерес на кредиторите, което, ако трябва да се търси паралел с действащото право у нас, би следвало да насочва към ангажиментите на синдика по чл. 607, ал. 1 ТЗ за справедливо удовлетворяване на кредиторите.
Правомощия за избягване на ликвидацията в рамките на вторичното производство по несъстоятелност
Ролята на синдика да осъществява баланса между принципа на универсалността и принципа на териториалността, намерили израз в режима на главното и вторичните производства по несъстоятелност, се запазва и при Регламент (ЕС) 2015/848. Синдикът по главното производство по несъстоятелност е легитимиран да подава молба за откриване на вторично производство в друга държава членка, в случаите в които длъжникът има предприятие в тази държава, без да се разглежда отново въпросът за неплатежоспособността на длъжника, ако той вече е решен по главното производство. Все пак европейският законодател отчита, че на практика е възможно вторичното производство по несъстоятелност да затрудни главното и най-вече да осуети мерките, които се предприемат в главното производство за оздравяване и преструктуриране на длъжника. Поради това се въвеждат нови правила, чрез които приложението или ефектът от вторичното производство се ограничават. Най-напред, отпада изискването вторичното производство да бъде само производство по ликвидация. Вече се допускат различни по своята цел и естество процедури, с акцент върху тези, запазващи или преструктуриращи предприятието на длъжника.
______________________________________________________________
Правомощието да поеме задължение, с цел избягване на вторично производство по несъстоятелност, се предоставя за първи път на синдика по главното производство с чл. 36 от Регламент (ЕС) 2015/848. Задължението се поема към местните кредитори – тези на предприятието на длъжника, което, поради своето местонахождение на територията на друга държава-членка е основание за откриване на вторично производство. Волеизявлението за поемане на задължение включва обещание, че в случай на осребряване и разпределение, местните кредитори ще бъдат удовлетворени при условия и поредност, които са предвидени в правото на държавата по местонахождението на предприятието.
______________________________________________________________
Задължението се поема в писмена форма, а конкретните му реквизити се определят според правото на държавата по образуване на главното производство. Задължението подлежи на одобрение от известните местни кредитори, като за реда за уведомяването им и за гласуването Регламент (ЕС) 2015/848 препраща към националната уредба по местонахождение на предприятието на търговеца. Отделно от това синдикът е длъжен да информира известните местни кредитори за поетото задължение, за реда и условията за неговото одобрение, както и за извършеното одобрение от кредиторите или отхвърляне на поетото задължение. Синдикът следва да организира управлението на имуществото, находящо се в държавата членка по евентуалното вторично производство, така че правата и интересите на местните кредитори да бъдат защитени в същата степен, в която биха били защитени и ако се откриеше вторично производство. В тази случаи синдикът следва да познава и прилага местното право
При поето по реда на регламента задължение, синдикът е длъжен да информира местните кредитори преди да извърши разпределение на сумите, набрани от осребряването на имуществото, разположено на територията на държавата-членка, на която би могло да се образува вторично производство по несъстоятелност. В тази връзка Регламентът установява и нова специална хипотеза на отговорност на синдика за вреди, а именно – за вредите претърпени от местните кредитори, поради неизпълнение от негова страна на поетото задължение, или нарушение на текстове от Регламент (ЕС) 2015/848, които уреждат поемането и изпълнението на задължението.
Ролята на синдика при производства по несъстоятелност на група дружества
______________________________________________________________
Производствата по несъстоятелност на група дружества, разположени на територията на различни държави членки, се уреждат за първи път в новата глава V на Регламент (ЕС) 2015/848. Установеният с Регламента модел, има за цел да създаде правна възможност за синхронизирано и координирано провеждане на процедурите, независимо от обстоятелството, че дружествата се намират под различни юрисдикции и имат самостоятелна правосубектност.
_____________________________________________________________
Тази синхронизация е предвидена на няколко нива – ниво обмен на информация и сътрудничество, ниво възможности за влияние върху хода на другите процедури и ниво – координирано производство на група дружества. Нивото обмен на информация и сътрудничество е уредено в чл. 56-59 Регламент (ЕС) 2015/848 и предвижда задължение за комуникация и сътрудничество между синдиците и съдилищата по отделните производства.
Нивото на синхронизация, което предвижда възможности за влияние върху хода на другите процедури, е уредено в чл. 60 Регламент (ЕС) 2015/848. Текстът предоставя правомощие на синдика, назначен по което и да е от производствата, засягащи групата дружества, да бъде изслушван в другите производства и така да има активно процесуално поведение в останалите производства по въпроса за ефективното управление на процедурите по несъстоятелност. Освен това – вече много по-подробна е уредбата на правомощието на синдика да иска спиране на всяко действие, свързано с осребряване на имущество в производството по несъстоятелност, образувано по отношение на друг член на групата. Регламентът разписва основанията за спирането и те основно са свързани с мерките за оздравяване и запазване на предприятията. При наличие на тези предпоставки съдът, разглеждащ производството по несъстоятелност, по което се иска спиране на осребряването, е обвързан да постанови такова за срок до три месеца, с възможност за последващо удължаване на срока.
Институтът на координираното производство на група дружества, уреден в чл. 61-77 Регламент (ЕС) 2015/848, е изцяло нов за трансграничната несъстоятелност с европейски елемент и постига най-пълна степен на синхронизация на процедурите, образувани в различни държави-членки.
______________________________________________________________
Тук синхронизацията стига до ниво, при което се допуска назначаването на едно и също лице за координатор на производствата по несъстоятелност, провеждани в различните държави-членки. Координираното производство се провежда на доброволен принцип и при пълна информираност на синдиците, за да могат да вземат решение относно участието или не в координираната процедура. Легитимиран да поиска провеждане на координирано производство по несъстоятелност е всеки синдик, назначен по производство по несъстоятелност, образувано във връзка с член на група дружества. Искането се подава пред съда, назначил синдика и по реда, установен в националното законодателство. Сезираният съд става единствено компетентен съд и всички останали съдилища, разглеждащи производствата на другите членове на групата, се отказват от юрисдикция в негова полза.
______________________________________________________________
Всеки синдик има право да получи уведомление от сезирания съд за постъпилото искане за координирана процедура, както и да направи възражение срещу включване в тази процедура. Възражението поставя дружеството, на което той е синдик, извън обхвата на координацията. Регламентът дава възможност на държавите-членки да уредят във вътрешното си право условията, при които синдикът може да вземе решение за участие или неучастие в координацията, в т.ч. – изискването за предварително одобрение или информиране на съда, комитета на кредиторите или събранието на кредиторите. Синдикът може и след образуване на координираното производство да направи постъпки за включване в последното, а също така да оспори отхвърлянето на искането му за участие в координираната процедура, по реда, установен в държавата по съда, провеждащ координацията.
Координаторът, който се предлага от синдиците и се назначава от съда по координацията, заема централно място при провеждане на координираното производство по несъстоятелност на група дружества. За координатор може да бъде назначавано само лице, което отговаря на изискванията за назначаване на синдик, според законодателството на държавата по провеждане на координираното производство (чл. 71, параграф 1 Регламент (ЕС) 2015/848).
______________________________________________________________
Функцията на координатора се състои основно в създаване на условия за синхронизиране и координирано провеждане на отделните процедури по несъстоятелност, без това да води до консолидация на самите производства или на масата на несъстоятелността. В тази връзка координаторът идентифицира и набелязва препоръки, предлага план за координация на групата, който може да включва и мерки за възстановяване на икономическата ефективност и финансовата стабилност на групата или на част от нея, мерки за уреждане на вътрешногрупови спорове, произтичащи от вътрешногрупови сделки или отменителни искове, както и споразумения между самите синдици. Координаторът може да участва във всички производства по несъстоятелност по отношение на членове на групата, да изисква информация от всеки синдик, както и да иска спиране на производство, образувано по отношение на член на групата, ако спирането е с цел правилното изпълнение на плана за координация.
_____________________________________________________________
Синдиците, назначени по отделните производства са длъжни да предоставят информация и да си сътрудничат с координатора. Но от друга страна, синдиците не са длъжни да следват изцяло препоръките или плана за координация, направени от координатора. Те могат да откажат изпълнение на тези препоръки, като са длъжни да уведомят със съответните мотиви органите и лицата, пред които дължат отчетност, съгласно вътрешното законодателство. Всеки синдик на участник в групата, може да иска от съда по координационното производство да освободи координатора, ако той не изпълнява задълженията си, произтичащи от Регламент (ЕС) 2015/848 или действа във вреда на кредиторите на участващи в групата дружества.
Синтезираният преглед на новите положения в уредбата на производствата по несъстоятелност с трансграничен европейски елемент, е основание за извод, че фигурата на синдика се намира в процес на развитие и усложняване. Правното положение на синдика се допълва с нови изисквания, отговорности и правомощия. Все повече като основен акцент ще се очертава характеристиката на синдика като лице, на което е възложена защитата на публичноправния интерес, разбиран като интереса на ЕС и общия пазар от запазване на предприятията и втори шанс за почтените предприемачи.
Д-р Нели Маданска
[1] По смисъла на Регламента това са процедурите, провеждани от съд или друг оторизиран орган, при които имуществото на длъжника се включва в масата на несъстоятелността и се назначава синдик
[2] Съгласно определението, дадено на института на debtor in possession в чл. 2, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2015/848, това са процедурите, при които по отношение на длъжника е образувано производство по несъстоятелност, което не включва непременно назначаването на синдик или пълното прехвърляне на правата и задълженията за управление на имуществото от длъжника към синдика и при което длъжникът запазва изцяло или частично контрол върху своето имущество и дейности.
[3] Терминът „център на основните интереси” е специфичен за Регламента и точният му смисъл се извежда чрез тълкуването, дадено от Съда на ЕС. Трайната практика на СЕС по стария регламент, която ще запази значението си и занапред, приема, че центърът на основните интереси се определя според мястото, където длъжникът обикновено упражнява дейността си по регулярен начин и което може да бъде проверено от трети лица, виж. например дело C-341/04, Eurofood IFSC, както и дело C396/09, Interedil Srl. По презумпция при дружествата и другите юридически лица, центърът на основните интереси е седалището на лицето, съгласно устройствения му акт – чл. 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/848