В основата на действащия у нас модел за водене на търговския регистър стои  идеята за единна електронна база данни за търговците и клоновете на чуждестранни търговци, чието попълване с правнорелевантни обстоятелства и документи е резултат от регистърната активност на заинтересуваните лица. Агенцията по вписванията действа като регистърна институция, чрез длъжностните лица по регистрацията, само когато е сезирана с искане за това – с конкретно заявление от легитимираното лице (чл. 13, ал. 1 ЗТР) или с акт на съда, друг държавен орган или частен съдебен изпълнител (чл. 14 ЗТР). Освен това, по силата на чл. 14а ЗТР, който въвежда в националното право изискванията на Директива 2012/17/ЕС[1], към лицата, легитимирани да сезират АВп с искане за вписване, заличаване или обявяване в търговския регистър, се присъединяват и регистрите на държави членки, когато изпращат уведомления чрез системата за взаимно свързване на регистрите и това е предвидено в закон.

Търговците и лицата, които ги представляват, са мотивирани да заявяват своевременно исканията си за вписване или обявяване не само от предвидената в чл. 40 ЗТР административна отговорност. Те също така са стимулирани от обстоятелството, че за да се ползват от определени факти и документи в отношенията си с трети лица, е необходимо съответно вписване или обявяване в търговския регистър. Именно вписването/обявяването придава на обстоятелствата и документите качеството на общоизвестни, а в определени случаи е и предпоставка за възникване на съответното обстоятелство. От друга страна, търговската регистрация не се извършва автоматично по повод подаденото заявление, а е предшествана от предварителна проверка по смисъла на чл. 10 от Директива (ЕС) 2017/1132[2], която се извършва от регистърния орган. В този смисъл чрез търговската регистрация се осъществява контрол за законосъобразното развитие на правоотношенията по повод учредяването и функционирането на търговците, което е в синхрон с обществения интерес от  яснота, известност и стабилност относно правното положение на търговскоправните субекти[3].

Изложеното до тук е доказателство за важното място, което заявлението за вписване или обявяване заема в регистърното производство. То се отразява на редовността на процедурата, определя предмета на регистърната проверка, легитимацията на длъжностното лице по регистрацията да се произнесе и вида на информацията относно търговеца, която ще попълни неговата партида и ще стане известна и противопоставима на неограничен кръг лица.

Заявлението по чл. 13 ЗТР е предмет на проверка на две нива. От една страна проверка с извършва от длъжностното лице по регистрацията, а от друга – в хода на производството по оспорване пред съда на отказа за вписване или обявяване. Практиката в тази материя не е унифицирана, въпреки централизирания модел, по който е устроена дейността на търговския регистър. Настоящата статия си поставя задачата да систематизира най-често възникващите въпроси относно заявленията пред търговския регистър и тяхната редовност, като предложи отговор на спорните моменти. 

В ЗТР не се съдържа изрично дефиниране на понятието “редовното заявление”, но тази дефиниция може да  бъде изведена от предмета на проверката, извършвана от длъжностното лице по регистрацията, определен в чл. 21 ЗТР. От посочените в текста осем групи обстоятелства, пет са свързани с редовността на заявлението – формата на заявлението, спазването на реда за подаване, легитимацията на подателя и приложенията към заявлението. Последните включват всички документи изискуеми по закон, подлежащия на обявяване акт, декларацията за истинност по чл. 13, ал. 4 от ЗТР и документа за платена държавна такса. Съгласно изричния текст на чл. 22, ал. 1 ЗТР, длъжностното лице по регистрацията извършва вписване, съответно обявяване на представения акт, ако са налице изискванията, предвидени в чл. 21 ЗТР. Следователно – редовно е това заявление, което съответства на  изискванията на чл. 21 ЗТР и поради това е годно да служи като основание за извършване на желаното регистърно действие. В теорията с основание проверката за редовност на заявлението се квалифицира като формална проверка[4]. В случай че заявлението не отговаря на формалните изисквания за редовност,  намира място процедурата по отстраняване на недостатъците.

Редакцията на ЗТР при влизане в сила на закона, не предвиждаше възможност за  даване на указания за отстраняване на нередовности  на заявлението по чл. 13 ЗТР, а само право на легитимираното лице да подаде повторно заявление. Тази необичайно строга процедура водеше до постановяване на откази да вписване или обявяване на акт при всички случаи на несъответствие на заявленията със ЗТР, Наредба № 1/2007 г.[5] или съответните специални закони. Законът не създаваше възможност, нито задължение за длъжностните лица по регистрацията да осъществяват процесуално съдействие на заявителите в регистърното производство, с цел  законосъобразно решаване на въпроса по заявлението. Практиката показа неудачността на това разрешение, което правеше регистърната процедура бавна и скъпа за търговците. Поради това законодателят предприе няколко стъпки за облекчаване на режима. Най-напред, със изменение на чл. 26 ЗТР[6] предвиди възможност заявителят да се ползва от представени вече документи, приложени към заявление, по което е постановен отказ, като посочи номера на заявлението и вида на документите.   В последствие бе създадена нова ал. 4 към чл. 22 ЗТР[7], която уреди оставянето “без движение” на заявлението, за да бъдат отстранени нередовности на приложенията към него. Според текста, в случай че към заявлението не са приложени всички документи, изискуеми по закон или не е внесена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността. Тези указания се оповестяват по партидата на търговеца, а ако заявлението е за нова регистрация – на електронната страница на АВп. С последното изменение на чл. 22 ЗТР[8], бе установено задължение за длъжностното лице по регистрацията да съобщи своите указания и на електронен адрес на заявителя, ако такъв е посочен в заявлението. По този начин действащата понастоящем редакция на чл. 22 ЗТР придаде различна тежест на условията и предпоставките за уважаване на искането за вписване, заличаване или  обявяване на акт в търговския регистър. Нередовностите на заявлението или приложенията към него вече могат да бъдат поделени на „отстраними” и „неотстраними”.

Отговор на въпроса кои нередовности са отстраними дава законът, като задължава длъжностните лица по регистрацията да дават указания за поправяне на пропуските, които се подвеждат под изискванията  по т.т. 4, 6 и 8 на чл. 21 ЗТР. Практиката почти еднозначно приема, че указанията за отстраняване на нередовности, дадени от длъжностното лице по регистрацията, следва да бъдат конкретни и да отговарят на конкретното подадено заявление и неговите приложения[9]. Обратното – бланкетни указания, които не създават яснота у заявителя какви действия да предприеме, водят до незаконосъборазност  на отказа и неговата отмяна в производството по обжалване пред съответния окръжен съд.

Процедурата за отстраняване на нередовностите е обвързана с кратки срокове.   Длъжностното лице по регистрацията следва да оповести указанията си не по-късно от следващия работен ден от постъпване на заявлението в търговския регистър, а нередовностите следва да се отстранят до изтичане на срока за произнасяне на длъжностното лице по регистрацията. Този срок, съгласно чл. 19, ал. 2 ЗТР, е  три работни дни, освен ако в закон не е предвидено друго. Практиката без колебание приема, че еднодневният срок за даване на указания, е инструктивен и изтичането му без да е налице акт на  длъжностното лице по регистрацията не преклудира правата на заявителя[10]. Заедно с това, неспазването на срока създава несигурност към кой момент и дали на заявителя ще бъде указано предприемането на действия за отстраняване на недостатъци. Забавянето при изпълнението на задълженията на длъжностното лице по регистрацията да даде указания по реда на чл. 22 ЗТР, не би следвало да се оставя в тежест на заявителя. Поради това, заслужава подкрепа налагащото се в практиката разбиране, че когато длъжностното лице не е спазило определения в закона срок за даване на указанията, то е длъжно да уведоми по реда на ГПК заявителя и последният има право да се ползва от срока по чл. 19, ал. 2 ТЗ, за да представи липсващите приложения или да внесе дължимата държавна такса[11]. Това схващане не е загубило важимост и след последното изменение на чл. 22, ал. 5 ЗТР, според което, когато заявителят е посочил електронен адрес, указанията се изпращат и на този адрес в законния срок. На практика разпоредбата изрично възпроизвежда един от способите за връчване на съобщения по ГПК, предвиден в  чл. 42, ал. 4 от процесуалния закон и  допринася за стандартизиране на процедурата в полза на заявителя. В ЗТР не се съдържа специална разпоредба относно реда за връчване по електронен път. Съобразно възприетия от законодателя модел за препращане към ГПК по процесуални въпроси в регистърното производство, в този случай е обосновано приложението по аналогия на чл. 42, ал. 4, изр. последно ГПК. Съобщението на длъжностното лице по регистрацията ще се счита връчено с постъпването му в посочената от заявителя информационна система[12].

За разлика от срока за даване на указания, срокът  по чл. 22, ал. 5 ЗТР, в който заявителят следва да отстрани нередовностите е от категорията на решителните – пропускането му е основание длъжностното лице да постанови отказ за вписване или обявяване. Необосновано краткият срок за изпълнение на указанията на длъжностното лице по регистрацията, поражда спорове и различно тълкуване относно начина на  изчисляване на срока. В част от достъпните съдебни актове се приема, че срокът за отстраняване на нередовностите се включва в общия три-дневен срок за произнасяне на длъжностното лице по регистрацията, считано от подаване на заявлението и на практика заявителят разполага най-много с два работни дни. В други съдебни актове се изразява тезата, че считано от датата на даване на указанията, за заявителя започва да тече срока по чл. 19, ал. 2 ЗТР (т.е.  – заявителят разполага с пълни три работни дни)[13].

Второто разрешение изглежда по-справедливо, особено в случаите, в които указанията се дават в края на три-дневния срок за произнасяне на длъжностното лице по регистрацията или дори след изтичането на посочения срок[14]. Разбирането, че срокът започва да тече от датата на даване на указанията, съответства и на общия принцип за равенство на страните процеса, като избягва доколкото е възможност зависимостта на заявителя от бързината, с която длъжностното лице по регистрацията ще разгледа заявлението и поставя всички заявители в сходно положение. Принципът на равенство е изрично закрепен и в чл. 2а ЗТР.  В случай, че се приеме, че срокът за отстраняване на нередовностите се поглъща от срока за произнасяне на длъжностното лице по регистрацията, заявителят не разполага с много възможности да организира изпълнението на указанията и режимът би се обезсмислил. Това едва ли е била целта на законодателя.

Какви са последиците за регистърната процедура, ако  длъжностното лице по регистрацията не изпълни задължението си да даде указания за отстраняване на нередовностите, а вместо това постанови отказ, основан на тези нередовности?  Практиката приема, че в случая е налице незаконосъобразност на регистърната процедура. Все пак това не е само по себе си основание  за отмяна на отказа за вписване, заличаване или обявяване, тъй като целта на регистърната процедура е попълването на регистъра с вярна информация относно търговците[15]. Посочената незаконосъобразност е основание да се признае право на заявителя да представи липсващите документи като доказателства към жалбата срещу отказа за вписване или обявяване. Съответно – основание е ново представените доказателства да бъдат приети и обсъждани от съда при произнасяне по жалбата[16]. В случай, че изискуемите документи не бъдат представени със жалбата,  отказът за извършване на регистърното действие  ще бъде потвърден[17].

Виждаме, че изменението на ЗТР и последвалата го практика доведе до развитие в схващането на съдилищата относно допустимостта на нови доказателства в производството по разглеждане на жалбите срещу откази за вписване и обявяване. При предходния режим се приемаше, че производството по повод жалбата е контролно-отменително и съдът извършва преценка за законосъобразност на действията на длъжностното лице по регистрацията само въз основа на документите, приложени към заявлението. Поради това се считаше, че възможността за събиране на нови доказателства пред съда е ограничена до доказателства, които имат значение за изясняване на процесуални въпроси (връчване на отказа, представителна власт и др. подобни), както и на доказателства, за които са налице твърдения, че са били представени със заявлението, но АВп неправомерно не ги е приобщила към електронното досие[18].

Понастоящем при хипотеза на недадени указания за отстраняване на нередовности, съдът допуска и приема като доказателства представените с жалбата документи, обсъжда ги и въз основа на преписката пред АВп и новосъбраните доказателства постановява решение, с което дава задължителни указания на длъжностното лице по регистрацията за извършване на вписването, ако прецени че съществуването на заявеното обстоятелство се установява от  документите в тяхната цялост. Решението, заедно с документите във връзка  с вписването се изпраща на АВп, с което се улеснява въвеждането на информацията в системата на електронния търговски регистър – чл. 25, ал. 5 ЗТР.

За прецизност следва да се обърне внимание, че в обратната хипотеза, при която указанието е дадено своевременно, но не е изпълнено от заявителя, съдът с основание не допуска представянето на необходимите документи едва с жалбата. В тези случаи констатирайки, че длъжностното лице по регистрацията е процедирало законосъобразно, съдът потвърждава отказа[19].

В заключение, представянето на нередовно заявление пред търговския регистър, няма правопогасяващо действие. В случаите, в които нередовностите се изразяват в липса на документ, изискуем по закон или в неплащане на такса, е налице възможност за преодоляването им в рамките на регистърната процедура. Длъжностното лице по регистрацията е задължено да приложи тази възможност, която обезпечава доверието в търговския регистър. Съдебната проверка за законосъобразност на отказа представлява второто ниво на защита и при неспазване на процедурата по чл. 22, ал. 5 ЗТР осигурява изследване на заявените обстоятелства  въз основа на новопредставени доказателства,  с което интересът на легитимираното лице от вписването или обявяването е защитен.

Д-р НЕЛИ МАДАНСКА

[1] Директива 2012/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2012 година за изменение на Директива 89/666/ЕИО на Съвета и директиви 2005/56/ЕО и 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на взаимното свързване на централните, търговските и дружествените регистри

[2] Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно някои аспекти на дружественото право (кодифициран текст)

[3]  Виж при Калайджиев, А., Търговско право. Обща част, второ преработено и допълнено издание, С, 2011, с. 174 и Сталев, Ж., Търговски регистър, осъвременено издание, С., 1994, с. 31

[4] В този смисъл Сталев, Ж., Търговски регистър, осъвременено издание, С., 1994, с. 167; в тази посока се развива и съдебната практика, например – Решение от 3.02.2016 г., ОС – Габрово, т. д. № 10007/2016 г.

[5] Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, Дв. бр. 18 от 2007 г.

[6] ЗИД ЗТР,  Дв, бр. 50 от 2008 г.

[7] ЗИД ЗТР, Дв.бр. 34 от 2011 г.

[8] ЗИД ЗТР, Дв. бр. 54 от 2015 г.

[9] В този смисъл Решение № 1033 от 20.07.2020 г. по т. д. № 1269/2020 Г. на Софийски градски съд

[10]  Виж например Р № 5/14.01.2016 г., ОС – Ловеч, т. д. № 2/2016 г.

[11] В този смисъл Р № 15/15.01.2013 г., ВтАС, в. т. д. № 344/2012 г., Р № 19/14.01.2013 г., ОС – София, гр. д. № 33/2013 г., ТО, 5-ти с-в; Р № 147/18.01.2013 г., СГС, т. д. № 7155/2012 г.

[12] Специално относно връчването на отказа по електронен път, чл. 24, ал. 2 ЗТР предвижда, че “потвърждаване на получаването на отказа не се изисква“. Текстът поражда известно колебание дали получаването се презюмира. Логиката на електронното призоваване е основа за извод, че и в този случай при оспорване на получаването релевантно ще бъде постъпването на съобщението в  съответната информационна система.

[13] Например Р № 280/29.05.2013 г., т. д. № 617/2013, ПАС

[14] Подобен казус е обсъден в Р № 769/7.05.2014 г., СГС, т. д. № 2087/2014 г.

[15] Виж Решение № 224/5.03.2014 г. , ОС – Варна, т. д. № 177/2014 г. Срещат се и отделни решения, според които в тези случаи отказът също следва да се отмени и да се даде указание на длъжностното лице по регистрацията да приложи процедурата по чл. 22, ал. 5 ЗТР за даване на указания за отстраняване на нередовности – Решение № 715 от 8.05.2012 г. на САС по в. гр. д. № 1437/2012 г.

[16] В този смисъл Р № 15/15.01.2013 г., ВтАС, в. т. д. № 344/2012 г., Р № 156/ 2.04.2012 г., ОС – София, гр. д. № 271/2012 г., ТО, 3-ти с-в, Решение № 1052 от 21.07.2020 г. по т. д. № 1256/2020 Г. на Софийски градски съд;

[17] Така Р № 116/ 8.03.2012 г., ОС – София, гр. д. № 187/2012 г., ТО, 3-ти с-в

[18] В този смисъл и Николова, Б., в Дружествени спорове и съдебни производства по Закона за търговския регистър, колектив, С., 2012, с. 216

[19] Виж например Решение от 3.02.2016 г. на ОС – Габрово по т. д. № 10007/2016 г.