28 Mar 2020

The Insolvency Practitioner of the future – the trustee in the stabilization proceedings?

Abstract: At the end of 2016, a new Part V of the Bulgarian Comers Act was adopted – “Stabilization Proceedings”[i], which is applicable to the companies and sole traders. According to the legal purpose of the procedure referred to in Art. 761 of the Commercial Act, the stabilization proceedings is aimed at preventing bankruptcy by reaching an agreement between the company/trader and its creditors on how the obligations will be fulfilled, which will lead to the continuation of the trader’s business. This regulation is new to our legal framework and its place among well-known tools to satisfy creditors and among well-known civil litigation procedures raises a number of questions. In this article the issues related to the institutional aspect of the stabilization proceedings and the figure of the trustee are discussed, highlighting those points that would raise controversy in the practical application of Part V of the CA.

Правна природа

В чл. 782 ТЗ довереното лице е дефинирано като „помощен орган в производството по стабилизация“. Използваната нетипична за търговското право терминология, характерна по-скоро за сферата на държавната власт и управление, предизвиква първия въпрос – каква е правната природа на довереното лице и дали не се касае за нов вид орган с властнически правомощия. Отговорът би следвало да е отрицателен. Въпреки несъвсем прецизния нормотворчески език, правното положение на довереното лице не би могло да се идентифицира с това на държавен орган или на орган от системата на съдебната власт. В производството по стабилизация довереното лице е по-скоро лице със специални знания и професионален опит, което се назначава по делото, подобно на вещото лице, а правомощията му са специфични и изрично посочени в закона. Определението „помощен“ сочи, че довереното лице е овластено не с решаващи, а с подпомагащи функции и подчертава водещата роля на съда при откриването, администрирането и приключването на процедурата. Аргументи в подкрепа на изразената теза могат да бъдат почерпени от реда за назначаване, освобождаване и определяне на възнаграждението, както и от правомощията на довереното лице, съпоставени с правното положение на търговеца, възможностите за участие на кредиторите и функцията на съда.

Назначаване и освобождаване

Довереното лице се назначава от съда с определението по чл. 772, ал. 1 ТЗ, едновременно с откриването на производството по стабилизация. За разлика от синдика, при назначаването на доверено лице съдът не е обвързан от предложение или от избор, направени от кредиторите. Търговецът, намиращ се във финансови затруднения, също няма право да предлага лице за назначаване. Преценката е предоставена изцяло на съда, който определя и възнаграждението на довереното лице. По аргумент на противното от чл. 773, ал. 3 ТЗ, определението с което се уважава молбата за откриване на производство по стабилизация, не подлежи на обжалване. Търговецът няма и правен интерес да обжалва акта на съда, с който искането му е удовлетворенто. Следователно, в случай, че има съображения или възражения относно назначеното доверено лице, търговецът не би могъл да ги релевира в рамките на инстанционния контрол върху съдебния акт, тъй като назначаването на довереното лице е задължителна част от диспозитива на определението за откриване на производството по стабилизация. В известна степен кредиторите на търговеца имат възможност за влияние върху избора на доверено лице.  По силата на чл. 782, ал. 5, т. 5 ТЗ, съдът освобождава довереното лице по искане на кредиторите, които притежават повече от половината от размера на вземанията. Не е необходимо излагането на мотиви, или установяването на пропуски и нарушения като условие за основателност на искането на кредиторите. Достатъчно е формирането на определеното от закона мнозинство от вземанията.

Практическият въпрос в тази хипотеза е кои кредитори има предвид законодателят, уреждайки правото да се иска освобождаване на довереното лице – посочените в списъка на кредиторите, представен от търговеца при подаване на молбата за откриване на производство по стабилизация, кредиторите, според проекта на списък, изготвен от довереното лице или път кредиторите, фигуриращи в окончателния списък, одобрен от  съда. Отговорът на този въпрос е важен, защото ще определи начина, по който се изчислява мнозинството и момента, към който може да бъде направено искането за освобождаване на довереното лице. Прави впечатление, че в текста е използвано общото понятие „кредиторите“, а не кредиторите, които „имат право да гласуват плана за стабилизация“ по чл. 786, ал. 2 ТЗ, или кредиторите от „окончателния списък на кредиторите“ по чл. 786, ал. 3 ТЗ. Това обстоятелство е основание за извод, че законодателят не е целял ограничаване на кръга кредитори, легитимирани да искат освобождаване на довереното лице. Т.е. – освобождаване на  довереното лице по искане на кредиторите е възможно във всеки момент след откриване на производството по стабилизация, като необходимото мнозинство от вземанията ще се изчислява от съответния списък на кредиторите според етапа, до който е стигнала процедурата. Заслужава си да бъде отбелязан още един детайл в уредбата на освобождаването на довереното лице по искане на кредиторите. Специфичната за правната рамка на производството по стабилизация тенденция за въвеждане на ограничения за кредиторите, които са свързани лица с търговеца, не се проявява в материята на освобождаването на довереното лице. Кредиторите-свързани лица не са изрично изключени от кръга кредитори, които могат да искат освобождаване на довереното лице, нито при изчисляване на мнозинството от вземанията, както това е направено в чл. 789, ал. 3 ТЗ при гласуването по плана за стабилизация. Следователно, теоретично е възможно именно тази категория кредитори да има решаваща роля при освобождаването на довереното лице.

Възнаграждение

Ако търговецът няма право да обжалва откриването на производство по стабилизация и назначаването на доверено лице, то възниква въпросът дали по отношение на възнаграждението на довереното лице би могъл да се намери процесуален нюанс, който да дава основание за преразглеждане на определения от съда размер. Законът не сочи дали възнаграждението следва да е месечно или за целия период на назначаването, не задава обстоятелствата, които съдът би следвало да отчита при определяне на размера и не предвижда приемането на тарифа за възнагражденията. В Част пета на ТЗ не се съдържа текст, който да препраща за неуредените въпроси към производството по несъстоятелност, поради което субсидиарното приложение на разпоредби относно възнаграждението на синдика е неприложимо. Според чл. 796, ал.1, т. 6 ТЗ, производството по стабилизация се прекратява, когато търговецът „не внесе определените от съда разноски за заплащане на възнаграждения на довереното лице, проверителя или на вещото лице“. Текстът поставя трите плащания в една категория – разноски по делото, които подлежат на внасяне от заинтересувания молител, в случая – търговецът, който се намира в състояние на опасност от неплатежоспособност. Съгласно чл. 768 ТЗ в производството по стабилизация се прилагат съответно разпоредбите на ГПК, което е основание за извод, че по отношение на възнаграждението на довереното лице може да се очаква съдът да процедира по симетрия с определянето на възнагражденията на вещите лица, като отчита естеството на извършената работа и разходите, които е направило лицето (чл. 75 ГПК). Необходимо е в определението за откриване на производство по стабилизация да бъде определен и срокът за внасяне на разноските, тъй като по силата на чл. 76 ГПК те са платими от молителя преди извършване на действията. Следвайки тази логика, няма пречка съдът да изменя определението си относно възнаграждението както по искане на довереното лице, така и по молба на търговеца, когато установи изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Актът на съда относно разноските не прегражда развитието на делото, той е от категорията на оттегляемите определения по смисъла на чл. 253 ГПК и изменянето му е разрешено от процесуалния закон. По този начин се дава възможност на съда да съобрази две важни обстоятелства относно производството по стабилизация. От една страна процедурата не следва да е толкова скъпа, че да обезсърчи търговците да заявяват своевременно желанието си за преструктуриране на дълга и удовлетворяване на кредиторите, а от друга страна – положеният от довереното лице труд следва справедливо да бъде възнаграден.

Изисквания към доверените лица

Съгласно чл.782, ал. 2 ТЗ функцията на доверено лице може да упражнява само физическо лице с юридическо образование, което е включено в списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици и отговаря и на останалите изисквания по чл. 655, ал. 2 ТЗ. За да установяви спазването на изискванията на закона, довереното лице представя при назначаването си писмена декларация с нотариална заверка на подписа, в която декларира наличието на условията и липсата на пречките за изпълнение на функцията доверено лице в производството по стабилизация, както и участието си в търговски дружества като съдружник, акционер, изпълнението на длъжности ликвидатор, синдик, доверено лице и други платени длъжности. Довереното лице е длъжно незабавно писмено да уведоми съда при настъпване на промяна в някое от обстоятелствата. Преценката дали лицето отговаря на изискванията на закона и дали има пречки да бъде назначено по конкретното производство по стабилизация на конкретния търговец, е в правомощията на съда и се извършва при назначаването на довереното лице и по всяко време до приключване на производството по стабилизация. Съгласно чл. 782, ал. 5, т. 3 ТЗ, съдът освобождава лицето, ако престане да отговаря на изискванията на чл. 655, ал. 2 ТЗ. За разлика от синдика, чиито действия по конкретното производство по несъстоятелност са обект на проверка от министъра на правосъдието и допуснатите нарушения могат да са основание за изключване от списъка на синдиците, законът не предвижда правомощия на министъра на правосъдието по отношение дейността на довереното лице. Единственият орган с функции по контрол и освобождаване на довереното лице е съдът, пред който се разглежда молбата за откриване на производство по стабилизация.

Правомощия

По аргумент от чл. 783 ТЗ,  регламентиращ  правомощията на довереното лице, основната роля на този участник в производството по стабилизация е да подпомага осъществяването на процедурата във всички нейни етапи, така че имуществото и предприятието на търговеца да бъдат съхранени, но заедно с това – кредиторите да получат възможност за удовлетворяване при приемливи за тях условия и ред. Довереното лице упражнява надзор върху дейността на търговеца от момента на встъпването си, като съобразява условията, при които е открито производството по стабилизация и наложените от съда ограничения по чл. 776, ал.2-5 ТЗ. Ограниченията за търговеца в процедура по стабилизация са формулирани като варианти, сред които съдът може да избира един или повече. Съдът може да постанови търговецът да продължи дейността си под надзора на довереното лице, включително да сключва всички или определени от съда сделки само след предварителното съгласие на довереното лице ( чл. 776, ал. 2 ТЗ). Съдът може да постанови изпълнението на задължения към търговеца да се приема от довереното лице (чл. 776, ал. 4 ТЗ) и/или изпълнението на парични задължения от търговеца да се извършва със съгласието на довереното лице ( чл. 776, ал. 5 ТЗ). Отделно от това, когато констатира, че с действията си търговецът може да застраши интересите на кредиторите, съдът може да ограничи или да лиши търговеца от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си и да предостави това право на довереното лице ( чл. 776, ал. 3 ТЗ). В съответствие с тези възможности варира и функцията на довереното лице във всяко конкретно производство по стабилизация. Тъй като състоянието на търговеца е динамично, а е възможна и промяна в поведението му, на довереното лице е възложено правомощието да съобщава незабавно на съда всички обстоятелства, които са основание за ограничаване дейността на търговеца. Довереното лице разполага и със самостоятелна легитимация да иска от съда налагането на предвидените в закона ограничения. Известни практически затруднения може да породи приложението на чл. 776, ал. 4 ТЗ, във връзка с правомощието на довереното лице да приема изпълнение на задължения на трети лица към търговеца. За разлика от синдика,  законът не предвижда задължение за довереното лице да открие особена сметка, в която да постъпват сумите от събирането на вземанията на търговеца, поради което ще се наложи съдът в определението, с което налага тази мярка да укаже на довереното лице как да организира приемането на изпълнението и по какъв начин да осигури постъпването на сумите в полза на предприятието на търговеца.

Важно е да се отбележи, че описаните по-горе ограничения на дейността на длъжника не са пряка и задължителна последица от откриването на производството по стабилизация, а действат по отношение на търговеца само и доколкото съдът ги е наложил с определението за откриване на производството или по-късно, в хода на процедурата. Следователно, определящо за съдържанието на функцията на довереното лице е постановеното от съда. По правило откриването на производство по стабилизация не е непременно свързано с прекратяването на дейността на търговеца. Целта по-скоро е чрез компетентно и добросъвестно управление на дейността да се осигурят възможностите за преструктуриране на дълга и удовлетворяване на кредиторите, което да запази предприятието на длъжника. Именно затова в най-общия случай търговецът остава във владение и управление на дейността си, а правомощията на довереното лице относно предприятието на търговеца отстъпват пред тази част от правомощията, която е свързана с приемането и утвърждаването на плана за стабилизация. Според чл. 783, ал. 2 ТЗ довереното лице съдейства на търговеца и на кредиторите по уточняване на съдържанието на плана за стабилизация. Този лаконичен текст урежда най-съществената част от функцията на довереното лице – да  улеснява преговорите между кредиторите и търговеца, така че да се постигне съгласуване на волите по повод преструктурирането на дълга и изпълнението на задълженията. Начинът, по който следва да се извърши улесняването на преговорите не е подробно разписан. Специална уредба не е и необходима, тъй като действията на довереното лице ще зависят от особеностите на конкретното производство по стабилизация, които ще бъдат съответно отчитани и съобразявани в хода на процедурата.

Две важни правомощия на довереното лице, които пряко служат на основната цел на производството по стабилизация, са изрично уредени в закона – да състави проект на окончателен списък на кредиторите и да подготви писмен доклад по чл. 783, ал. 3 ТЗ. Докладът се представя в съда и на разположение на кредиторите най-късно 14-дни преди насроченото съдебно заседание за разглеждане на плана за стабилизация. Довереното лице задължително участва в съдебното заседание, на което се разглежда предложеният план за стабилизация, за да потвърди устно писмения си доклад и да отговори на въпросите на съда и на участващите в производството по стабилизация лица. Докладът следва да съдържа информация относно състоянието на имуществото и дейността на търговеца, достоверността на данните, съдържащи се в молбата за стабилизация и приложенията към нея, причините, довели до опасност от неплатежоспособност за търговеца, както и до колко са изпълними задълженията, поети с предложението за стабилизация. Видно е, че значителна част от съдържанието на доклада на довереното лице следва да съдържа счетоводна информация и изводи, основани на икономически знания. Доколкото изискването на закона е довереното лице да има юридическо образование, а процедурата се развива в кратки срокове, неспазването на които може да доведе до прекратяване на производството по стабилизация, практически затруднения може да породи съставянето на изчерпателен доклад, който да съответства на предвиденото в чл. 783, ал. 3 ТЗ съдържание. Разрешение на проблема би могло да се намери в текста на чл. 785, ал. 1 ТЗ, според който съдът може по искане на участник в производството по стабилизация да назначи вещо лице за изясняване на обстоятелства, които са от значение за предложения план за стабилизация. Използваният обобщаващ термин „участник в производството“ е основание за извод, че вещо лице може да бъде назначавано от съда по искане както на длъжника, така и на кредитори или на довереното лице, като съответно експертното заключение може да се съобрази в съдържанието на доклада на довереното лице и дори да го допълни.

Друг важен за практиката въпрос е свързан с правното значение на доклада на довереното лице – каква е доказателствената сила относно обстоятелствата, съдържащи се в доклада и доколко той е обвързващ за кредиторите и съда. Вероятно в практиката това ще е един от най-дискутираните въпроси, тъй като е свързан с възможностите за приемане и утвърждаване на плана за стабилизация. В началния период от действието на правната рамка на производството по стабилизация, могат да бъдат направени няколко предварителни извода. На първо място, докладът на довереното лице има функцията да представи пред кредиторите изчерпателна информация относно дейността и имуществото на търговеца, както и относно възможностите за изпълнението на плана, установени след подробното запознаване с делата на търговеца и търговските книги, което довереното лице е извършило при упражняването на дейността си. Тази подробна информация е полезна за кредиторите, тъй като им дава възможност да направят информиран избор при гласуването на плана за стабилизация. Докладът е от полза и за търговеца. В откритото съдебно заседание по гласуване на плана за стабилизация, на основание чл. 788, ал. 1 ТЗ, търговецът може, имайки предвид заключенията от доклада, да изясни, да уточни или да допълни предложения план за стабилизация и така да осигури приемането му от кредиторите по одобрения от съда списък.  Но заключенията в доклада на довереното лице не обвързват кредиторите и те биха могли да приемат предложения план за стабилизация, дори и довереното лице да е дало становище, че той е неизпълним. И обратното – заключението на довереното лице, че планът за стабилизация е изпълним не задължава кредиторите да го приемат.

По-нататък, на етапа по одобряване на плана за стабилизация, приет от кредиторите, на основание чл. 790, ал. 2, т. 1 ТЗ съдът преценява дали са спазени изискванията на закона. По аргумент от чл. 796, ал.1, т. 3 ТЗ, съдът преценява и верността на данните, предоставени от търговеца, с оглед основанието за прекратяване на производството, предвидено в този текст. Но и в тези случаи законът не предвижда обвързваща доказателствена сила на доклада на довереното лице, в частта му относно достоверността на данните, съдържащи се в молбата на търговеца и приложенията към нея. В случай на противоречие между документите, представени от търговеца, заключенията на вещото лице и проверителя, и доклада на довереното лице, съдът следва да ги обсъди в тяхната съвкупност, а ако основе акта си на доклада на довереното лице – да изложи и мотиви в тази връзка.

Заключение

Краткият преглед на правното положение на довереното лице в производството по стабилизация, е основание за извод, че сме изправени пред нова фигура, със специфични функции и правомощия, която макар и на пръв поглед да е сходна с фигурата на синдика, разкрива и съществени различия. Въпросът дали бъдещето на синдика е във функцията му на доверено лице в производството по стабилизация все още стои отворен. Отговорът на този въпрос зависи от това дали  търговскоправните субекти ще разпознаят в производството по стабилизация удачна и достъпна процедура за регулирано провеждане на преговори с кредиторите, с цел постигане на съгласие относно реда и начина за изпълнение на задълженията, при запазване на предприятието, т.е – дали и доколко стабилизационната процедура ще се прилага на практика.

Neli Madanska, PhD

(Статията е публикувана за първи път в сборника “Предизвикай: Несъстоятелността!”, Сиела, С., 2018)

[i] Official Journal, 105/31.12.2016, in force from 1 July 2017