06 ное 2018

Европейският контекст на проблема за отчуждаването на недвижими имоти от управителя без решение на общото събрание на ООД – II

Summary: By interpreting national company law in the light of art. 9 of Directive (EU) 2017/1132 of the European Parliament and of the Council of 14 June 2017 relating to certain aspects of company law, this report aims to sustain p. 1 of interpretative ruling of the Supreme Cassation Court which declares that a decision of the General Assembly of shareholders of a LTD is not necessary for a valid disposition of real estates by the manager.

IV. Проблемът за придобиването и отчуждаването на недвижими имоти без решение на общото събрание на ООД в светлината на европейското дружествено право[1]

Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, ОС на ООД взема решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях, а според чл. 141, ал. 1 ТЗ управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на ОС. Тълкувани в контекста на европейското дружествено право[2], тези разпоредби не могат да се квалифицират като законови ограничения по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Директивата, тъй като регулират вътрешнокорпоративните отношения, но не и действителността на сделката, сключена от управителя в качеството му на органен представител[3]. Представителната власт на управителя е ориентирана към външните отношения, а компетентността на ОС на ООД има само вътрешнодружествени измерения[4]. Дейностите по организиране и ръководство на дружествените работи са обособени от представителството и са неотносими към отношенията на дружеството с трети лица[5]. Компетентността на ОС съобразно очертания в чл. 137, ал. 1 ТЗ каталог от правомощия, както и прогласената в чл. 141, ал. 1 ТЗ подчиненост на управителя имат действие само във вътрешнодружествените отношения, но не и спрямо „външния свят“[6]. Подобни правни конструкции, познати като „относителни правни състояния“, са характерни за дружественото право и са обусловени от необходимостта да се даде предимство на сигурността и бързината на оборота[7]. Тяхната квинтесенция се състои именно в това, че „порокът“ във вътрешните отношения не влияе на действителността в отношенията с трети лица[8].

Разпоредбите, които регламентират представителната власт на управителния орган в капиталово търговско дружество, имат императивен характер и определят изчерпателно случаите, при които законът допуска нейното ограничаване[9].


Липсва нормативно установено стесняване на представителната власт на управителя на ООД за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях[10]. Този извод намира легална опора в разпоредбата на чл. 141, ал. 2 ТЗ, която транспонира правилото на чл. 9, ал. 2 от Директивата: „Дружеството се представлява от управителя. При няколко управители всеки един от тях може да действува самостоятелно освен ако дружественият договор предвижда друго. Други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица“[11]. От тази разпоредба е видно, че българският нормотворец е реализирал предоставената му с чл. 9, ал. 3 от Директивата свобода да прецени дали „в отклонение от правните норми в тази област уставът може да предоставя правомощия да се представлява дружеството на (…) няколко лица, които действат заедно“[12]. Единственото законово и противопоставимо на третите лица ограничение на представителната власт на управителния орган в ООД е предвиденото в дружествения договор и надлежно вписано в търговския регистър колективно[13] представителство, при което множеството управители могат да обвързват дружеството само заедно, но не и поотделно[14].


Непротивопоставими на третите лица са всякакви други обстоятелства като например 1) липсата на решение по чл. 137, ал. 1, т. 7; 2) нищожността на решението по чл. 137, ал. 1, т. 7[15]; 3) решението на ОС на ООД, с което е гласувана изрична забрана за придобиване или отчуждаване на недвижим имот.

От съвместното тълкуване на релевантните разпоредби от европейското и националното дружествено право може да се направи извод, че възраженията срещу правилността на т. 1 от ТР № 3/2013 са резултат от неправилна интерпретация на закона (чл. 137, ал. 1, т. 7, чл. 141 ал. 1 и 2 ТЗ). Застъпниците на противоположното становище обаче се позовават и на съображения за социална справедливост, като излагат опасения, че т. 1 от ТР № 3/2013 създава правна почва за злоупотреба с представителна власт. В корпоративната практика не е възможно да се предотвратят напълно случаите на конфликт на интереси, но е възможно е да се предвидят такива правни средства, чрез които да се смекчат и отчасти да се решат тези конфликти[16].

Както вече стана ясно, с разпоредбата на чл. 141, ал. 2 ТЗ българският законодател се е възползвал от предоставената му съгласно чл. 9, ал. 3 от Директивата възможност да предвиди отклонение от принципа за разделна представителна власт при множество управители в ООД. Вместо да предоставят неограничена представителна власт в ръцете на едно лице, на чиято лоялност и добра воля да поверят иконимическата и юридическата съдба на дружеството, съдружниците могат да се възползват от облагите на колективното представителство. Назначаването на двама или повече представители, които да действат само съвместно, е често срещано явление в корпоративната практика, познато като „принцип на четирите очи“ (“two-man rule”, “vier-Augen-Prinzip”). Колективното представителство е правен механизъм за взаимен контрол между управителите. Облагите от него са свързани именно със защитата срещу нецелесъобразност и/или злоупотреба с представителна власт[17], тъй като единствено симбиозата между волеизявленията на всички колективно действащи представители е годна да породи присъщите за представителството правни последици. Съгласно чл. 141, ал. 2 ТЗ, тълкуван във връзка с чл. 9, ал. 3 от Директивата, предвиденото в дружествения договор и надлежно вписано в търговския регистър съвместно представителство представлява законово и противопоставимо на третите лица ограничение на представителната власт[18]. Ето защо сделката, сключена само от един от колективно действащите представители, ще бъде извършена при превишаване пределите на представителната власт и като такава ще попадне под ударите на чл. 301 ТЗ[19]. Достатъчно е другият управител (или един от другите управители) да се противопостави на извършеното правно действие веднага след узнаването му, за да освободи дружеството от обвързващото действие на сделката, наложена в правната му сфера от волята на един от колективно действащите представители. В този смисъл колективното представителство представлява ефикасен правен механизъм за противодействие срещу опасността от рисковано, нецелесъобразно и/или злонамерено упражняване на представителна власт от органните представители в капиталови търговски дружества.

Внимание заслужава хипотезата, при която съдружниците не са били достатъчно мъдри да се възползват от облагите на колективното представителство и управителят е злоупотребил с предоствената му еднолична представителна власт, като се е споразумял с трето лице във вреда на дружеството. Съгласно чл. 9, ал. 2 от Директивата проявената от третите лица недобросъвестност, изразяваща се в знание, че липсва нарочно решение на компетентния дружествен орган или дори че е гласувана изрична забрана за сключване на сделката, е ирелевантна за действителността на извършените правни действия. Така Директивата дава приоритет на сигурността и динамиката в търговския оборот, като се отклонява от древното римско правило, съгласно което само добросъвестните лица заслужават правна защита.

Закрилата, предоставена на недобросъвестните трети лица, обаче съвсем не е безусловна и безгранична. Темида не би могла да подмине факта, че съдоговорителят може да сключи сделка със знанието, че това ще навреди на представляваното дружество. Директивата закриля и недобросъвестните трети лица, но параметрите на тяхната недобросъвестност (разбирана като знание за определени обстоятелства) обхващат само ограниченията на представителната власт на лицето, с което договарят, но не и хипотезата на конфликт на интереси[20], при която е налице обективно увреждане на представляваното дружество. Съконтрахентът, който знае, че сключва сделка с неблагоприятни правни последици, проектирани да настъпят в патримониума на представлявания, не може да се позове на непротивопоставимостта, предвидена в защитните правила на европейското и националното законодателство.


Освен ограниченията, посочени от Директивата, съществуват и други неписани ограничения[21], при които действията на дружествените органи, макар формално да са в рамките на предоставената от закона представителна власт, ще бъдат недействителни[22]. Такъв е случаят на знание от страна на третото лице за злоупотреба на органа с представителната му власт или споразумяването на органа с третото лице във вреда на дружеството[23]. Когато е налице конфликт на интереси, сделката, сключена от представителя, е опорочена и макар това да не влияе върху обема и съдържанието на представителната власт, то определено се отразява върху валидността на извършеното във вреда на дружеството правно действие[24]. Въпросът за съдбата на сделката, сключена от органен представител при условията на конфликт на интереси, обаче не е включен в нормативния обхват на Директивата, а подлежи на уредба от националния законодател[25], който не е лишен от възможността да предвиди, че дружеството може да се позове на недействителността на сделката, сключена при конфликт на интереси, ако третото лице е недобросъвестно[26].


Такава разпоредба българският нормотворец е поместил сред общите правила за представителството, където е систематичното място на чл. 40 ЗЗД, съгласно който [а]ко представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания“[27]. По силата на субсидиарното препращане, уредено в чл. 288 ТЗ, защитното правило на чл. 40 ЗЗД е приложимо и по отношение на сделки, сключени от органен представител на търговско дружество[28]. Разпоредбата на чл. 40 ЗЗД е безспорно свидетелство за нормативната идея, че представителството е свързано с опасности и че тези опасности не се преодоляват чрез ограничаване на пределите на представителната власт, а чрез специални правни средства[29]. Срещу злоупотребата с права Темида реагира, като активира своите самозащитни сили, които могат да бъдат условно назовани „имунна система на правото“[30] и които са концентрирани в законодателни механизми като този по чл. 40 ЗЗД. Ето защо неоснователни се явяват широкоразпространените опасения, че т. 1 от ТР 3/2013 лишава дружеството от защита срещу злоупотреба с представителна власт от страна на управителя, който се е споразумял с трето лице във вреда на дружеството, като е отчуждил недвижим имот без решение на ОС и на цена, която е значително по-ниска от пазарната[31].

Какво е правното положение в случаите, когато липсва противопоставимо на третите лица колективно представителство и не е налице фактическият състав[32], който поражда недействителността по чл. 40 ЗЗД[33]? Приема се в корпоративната практика, че представителният орган, който е физическо лице със собствени правни и житейски интереси, може да бъде мотивиран да не поставя собствените си интереси над тези на дружеството с помощта на две средства – възнаграждение и отговорност (или образно казано захар и камшик)[34]. Въпросът за отговорността на представителните органи в капиталови търговски дружества не е предмет на хармонизация, а се урежда единствено от националните законодателства[35]. Предвиденото в чл. 9, ал. 2 от Директивата защитно правило в полза на третите лица не освобождава представителните органи от задължението им да се съобразяват с повелите на дружествения договор и решенията на ОС[36]. Макар и да са правноирелевантни за външния свят, вътрешнокорпоративните бариери пред представителната власт важат с пълна сила във вътрешнодружествените отношения, където настъпват последиците от поведението на представителя, излязъл отвъд границите на предоставените му правомощия. Управителят може да понесе имуществена отговорност съгласно чл. 145 ТЗ и/или да бъде изключен, ако е съдружник, но действителността на сделката, сключена без решение на общото събрание или в отклонение от дадените от него предписания, остава непокътната.

V. Заключение

В хода на изложението бяха разгледани европейските измерения на въпроса за отчуждаването на недвижими имоти без решение на общото събрание на ООД. Решението на проблема, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. по т.д. № 3/2013 г., ОСГТК на ВКС, заслужава подкрепа, защото е в съответствие с буквата и духа на чл. 9 от Директива 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно някои аспекти на дружественото право.

 

Диана Асеникова

[1] Работата е класирана на първо място в конкурса за научен доклад „Европейският контекст на съвременните правни проблеми“, организиран от Фондация за развитие на търговското право

[2]„Всеки опит българският ТЗ да се тълкува в разрез с европейското дружествено право би ни поставило в положението на ученик, който не си е научил урока“ – Герджиков, О. цит. съч., с. 14.

[3] Срв. например чл. 114, ал. 11 ЗППЦК, който обявава за нищожни сделките, извършени от органен представител без изрично овластяване от общото събрание на публичното дружество съгласно чл. 114, ал. 1 ЗППЦК, съответно без предварително одобрение от управителния орган на публичното дружество съгласно чл. 114, ал. 2 и ал. 3 ЗППЦК; чл. 646, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 635, ал. 1, който обявавя за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността сделките с предмет права или вещи от масата на несъстоятелността, извършени от органен представител на длъжника без предварително съгласие на синдика.

[4] В този смисъл вж. Йосифова, Т. По някои въпроси на представителството на капиталовите търговски дружества в светлината първата директива на Европейския съюз. В.: Правна мисъл, 2003, № 3, с. 87; Йосифова, Т. По някои въпроси на органното представителство според Първата директива 68/151/ЕИО и българското право. – В: Търговско право, 2004, № 3, с. 38.

[5] Калайджиев, А. Търговски дружества. Персонални дружества. Дружество с ограничена отговорност., С.: Сиби, 2014, с. 285.

[6] Герджиков, О. цит. съч., с. 17.

[7] Герджиков, О. цит. съч., с. 14. и цит. там немска литература.

[8] Пак там. Вж. още Герджиков, О. Новите положения в Търговския закон. С., 2000, с. 26; Werlauff, E. EC Company law. The common denominator for business undertakings in 12 States. Copenhagen, 1993, p. 269 – цит. по Йосифова, Т. По някои въпроси на органното представителство…, с. 38.

[9] Григоров, Г. Органното представителство на търговеца. – В.: Правна мисъл, 1997, № 1, с. 30 – 31.

[10] Срв. чл. 22, ал. 2 и чл. 26, ал. 2 ТЗ.

[11] Подробно по въпроса, кое е това противопоставимо „друго“, което може да бъде предвидено в дружествения договор в отклонение от правилото за разделна представителна власт, и кои са тези непротивопоставими „други“ ограничения на представителната власт вж. Асеникова, Д. За ограниченията на представителната власт в хипотезата на множество представители в капиталово търговско дружство. В.: Търговско право, 2017, № 2, с. 53 – 69.

[12] Вж. също чл. 235, ал. 1 ТЗ, който допуска отклонение от принципа за колективна представителна власт на членовете на съвета на директорите, съответно на управителния съвет.

[13] Познато е още като съвкупно, съвместно, задружно представителствовж. Ганев, В. Представителство. – Годишник на Софийския университет. Юридически факултет, том XXIX, с. 104; Василев, Л. Гражданско право на Народна република България. Обща част. С.: Наука и изкуство, 1956, с. 497; Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял II. 2, С.: Софи-Р, 2001, с. 615; Павлова. М. Гражданско право – обща част. С.: Софи-Р, 2001, с. 608; Тасев. С., Марков, М. Гражданско право – обща част. Modus studendi. С.: Сиби, 2010, с. 254;  Таков, Кр. Доброволно представителство. С.: Сиби, 2008, с. 53 и с. 189.

[14] Калайджиев, А. цит. съч., с. 281 и с. 287.

[15] В този смисъл вж. Колев, Н. Органно представителство…, с. 99. Не може да бъде споделено посоченото в бел. под линия № 2 становище, че с новата ал. 4 на ал. 137 ТЗ законодателят дерогира т. 1 от ТР № 3/2013, „доколкото в чл. 137, ал. 4 ТЗ изисква решенията за сделки с недвижими имоти да бъдат протоколирани с нотарилна заверка на подписите и с нотариално заверено съдържание, а ал. 4 на същия член обявява сделки без така удостоверените решения за нищожни“. Това разбиране не съответства на буквата на закона, който обявява за нищожни решенията на общото събрание, приети в нарушение на ал. 4, а не сделките, сключени въз основа на нищожни решения на ОС. Нищожността на решението на ОС, която е развнозначна на липса на такова решение, има значение за отговорността на управителния орган, но не и за действителността на сключената от него сделка, т.е. и в тази хипотеза последиците имат само вътрешнодружествени измерения.

[16] Hopt, Kl. Interessenwahrung und Interessenkonflikte im Aktien-, Bank- und Gesellschaftsrecht. Zeitschrift für Unternehmens- und Gesellschaftsrecht, 2004, № 1, s. 1 – 53.

[17] В този смисъл Heyken, J. O. Die Vertretungsmacht des Vorstandes der Aktiengesellschaft. Quakenbrück: Verlag Trute, 1933, 15 – 16; Goette, W., M. Habersack. Münchener Kommentar, s. 140 – цит. по Колев, Н. Органно представителство…, с. 89.

[18] Вж. още Таков, Кр. Доброволно представителство. С.: Сиби, 2008, с. 188.

[19] Вж. Решение № 103 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2994/2013 г., I т. о., ТК и Решение № 18 от 4.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 24/2013 г., I т. о., ТК: „Разпоредбата на чл. 301 ТЗ е приложима и в хипотеза на извършено правно действие от името на търговец от едно или част от лицата, осъществяващи колективното/съвместното му представителство, като в този случай за противопоставянето по смисъла на чл. 301 ТЗ е достатъчно наличието на волеизявление за това на едно от останалите лица, формиращи съвместното представителство на търговеца“.

[20] Case 104/96. Coöperatieve Rabobank [1997] ECR I-7211, par. 22 – 23.

[21] Вж. Конов, Тр. Недействителност на сделка по чл. 40 ЗЗД. – В.: Търговско право, 1996, № 2, където авторът отбелязва, че „представителят няма власт да уврежда представлявания“.

[22] Йосифова, Т. По някои въпроси на органното представителство…, с. 44.

[23] Edwards, V. EC Company Law, Clarendon press, Oxford, 1999, p. 36 – цит. по Йосифова, Т. По някои въпроси на органното представителство…, с. 44.

[24] Opinion of Advocate General La Pergola in Case 104/96. Coöperatieve Rabobank [1997] ECR I-7211, par. 8.

[25] Case 104/96. Coöperatieve Rabobank [1997] ECR I-7211, par. 24, 28.

[26] Йосифова, Т. По някои въпроси на органното представителство…, с. 49.

[27] Вж. също т. 3 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС: „Договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД, не поражда целените с него правни последици и е недействителен. На тази недействителност може да се позове само представляваният или неговите универсални правоприемници“.

[28] По-подробно вж. Асеникова, Д. За приложимостта на чл. 40 ЗЗД при органното представителство. – В.: Търговско право, 2018, № 2, с. 63 – 80.

[29] Таков, Кр. Становище по т. д. № 5/01.10.2014 ОСГТК на ВКС (за съдържанието на пълномощното). [http://www.christiantakoff.com/blog/?p=297] (03.12.2014 г.).

[30] Таков, Кр. Реакцията на правото срещу злоупотребите с него. Сборник „Национална научна конференция 25 години департамент „Право“, НБУ“, 2017, с. 36.

[31] Важно е да се отбележи, че съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС за успешното провеждане на иска по чл. 40 ЗЗД е необходимо ищецът да докаже наличието на: 1) обективен елемент – увреждане на интересите на представлявания; 2) субективен елемент – недобросъвестност, разбирана като знание (а не непременно сговор, обща цел, общо намерение) от страна на представителя и третото договарящо лице, че сключената сделка обективно уврежда представлявания. С оглед на това безпочвени се явяват възраженията, че доказването на елементите от фактическия състав по чл. 40 ЗЗД би представлявало непосилна процесуална задача за ищеца. В най-масовия случай на злоупотреба с представителни права дружеството следва да докаже, че: 1) дружественият имот е отчужден на цена, която е значително по-ниска от пазарната; 2) управителят и третото договарящо лице знаят, че уговорената цена е значително по-ниска от пазарната.

[32] Вж. още Асеникова, Д. За някои проблеми на фактическия състав по чл. 40 ЗЗД. [http://gramada.org] (15.05.2017).

[33] Тук следва да бъдат съобразени и римските правила за разпределение на риска: 1) Aditum nocendi perfido praestat fides (Доверието, оказано на вероломния, му дава възможност да вреди); 2) Qui habet commoda, ferre debet onera (Комуто ползите, нему и вредите).

[34] Lutter, M. Corporate Governance und ihre aktuelle Probleme, vor allem: Vorstandsverguetung und ihre Schranken. Zeitschrift für Wirtschaftsrecht, 2003, № 17, s. 737 ff. – цит. по Голева, П. Принципите на корпоративното управление и тяхното отражение в правната уредба на акционернте дружества у нас. В.: Юридически свят, 2004, № 2, с. 95.

[35] Harald Halbhuber, National Doctrinal Structures and European Company Law, 38 Common Mkt. L. Rev. 1385, 1406 (2001); Christian W.A. Timmermans, Company Law as Ius Commune? Fisrt Walter Van Gerven Lecture, 3 (Wouter Devroe & Dimitri Droshout eds., 2002) – цит. по Enriques, L. EC Company Law Directives and Regulations: How Trivial Are They. University of Pennsylvania Journal of International Economic Law. 2006, p. 11.

[36] Edwards, V. EC Company Law. Clarendon press, Oxford, 1999, p. 36.